Александрин
Очите казват “да”, устата шепнат “не”.
Как да сваля звезди на твойте рамене?
С кокетство на жена очите ти горят,
но с плахост на сърна побягваш всеки път.
Очите казват “да”, устата шепнат “не”.
Копнеят за юзда и дивите коне.
Сега пък на шега усмихваш се на друг.
Обзема ме тъга, че правиш ми напук.
Сама не знаеш ти какво е любовта.
Дано ми бог прости, но ще ти отмъстя.
И правя комплимент на друга от класа,
дори ангажимент поемам начаса.
Очите казват “да”, устата шепнат “не”.
Препречваш ме с гърди, докосваш с колене.
Това е май успех и крачка към целта.
В прегръдка щом те взех, ти кратко каза “да”.
