Когато жената му каза: “От днес те напускам!”,
сърцето му сякаш изтръгна, така опустя.
Той седна край бара, започна да пие по руски.
Додето затвориха, май че съвсем оскотя.
И тръгна си с вятъра. Пустите улици тъмни
сега му се пречкаха, спъваха, блъскаха в гръб.
Градът му се струваше чужд и загадъчно стръмен.
Понякога спираше, стигнал опасния ръб.
Лудешкият смях на пияни жени го преследва
и сласните устни валсират край него в нощта.
Цигулките плачат. А просек така го издебва,
че слага в ръката му свойте сакрални неща:
часовникът с надпис: “Обичам! Завинаги твоя!”,
и пръстен, с гравирана дата, флаконче с парфюм.
Той сам продължи да налучква посоката своя.
“Напускам” пищеше в ушите му с ек от куршум.
