Птица долетя и кацна върху клона,
който тихо ме събуди във зори.
Тя главичка вдигна, с човчица зарони
свойта песен в необятния всемир.
Беше страстен порив, беше вик любовен.
Слушах, затаила дъх. И ето, на –
друга птица кацна в близост. Миг съдбовен:
те зачуруликаха като една.
После отлетяха заедно. Навярно
ще строят гнездо с инстинкт за своя род.
Без излишна показност и без сценарий
ще огласят с песни моя небосвод.
Трогната до сълзи слушах, закопняла
мен да ме споходи тяхната любов.
В пролет като булка в бяло разцъфтяла
лесно се долавя влюбеният зов.
