“Живеем със странното чувство, че демокрацията
все повече се доближава до диктатурата.”
Светослав Иванов
Под дебнещата сянка на глада,
под бомби, терористи, страх за утре,
не смееш да замръкнеш из града,
защото нощем става град на мутри.
Защо пари се харчат за войни,
а не за хляб, за дрехи и обувки?
Човечество, назад се обърни,
към истината гледай без преструвки.
За мир мечтае всеки жив човек,
мирът сега е каузата свята.
С какво ще бъде помнен този век?
Ще диша ли спокойно пак Земята?
В очите на децата доброта
кълни и ще достигне до небето.
Децата са цветя на любовта
и вярата ни в бъдещето светло.
Ала децата ни растат във страх.
Децата ни ядат храна опасна.
А вятърът донася бомбен прах –
загива нашата Земя прекрасна.
Животът ни сред царството на Оз
затъва, лута се и изнемогва.
Двуличието е в апотеоз –
към нов световен ред се то домогва…