Протестираме мълком. Беззвучно крещим.
А главите са сведени в робско покорство.
Цял живот е така: все мълчим и търпим,
демонстрираме гордо това си упорство.
Като в приказка стара за храбър юнак
крадешком се озъртаме: Иде ли вече?
Той е вятър,
легенда, обгърната в мрак.
Трябва сам да воюваш със злото, човече.
Да излезеш, размахал протестен юмрук.
Викай силно: да чуят гласа на народа –
за достоен живот,
ала днес,
ала тук,
за почивка семейна, за чиста природа…
Невъзможен сценарий.
Но той предстои.
Недоволството скоро навън ще прелее.
Друга Райна, начело на гневни тълпи,
нов байрак „Свобода или Смърт“ ще развее.
