Пропуснах своя шанс да стана някога светица
и образът ми, обграден от златен ореол,
да се превърне във икона, в пример за стотици,
потърсили чрез храма път към Божия престол.
Пропуснах шанса си, ала дори не съжалявам.
Приличах на роден от снежни планини поток.
Додето път надолу, към морето си проправя,
раздава се, през камънаците тече с подскок.
Раздавах се, в замяна получавах обичта им.
Мен слънцето ме топлеше, живях във устрем див.
С наслада нарушавах правила и куп забрани.
Щастлива бях през всеки миг по пътя си красив.
Аз бях обичана жена – светиците са скучни,
загледани в отвъдното, аскети по душа.
Живейте днес, приятели!
Щом Ерос ви улучи,
превръщайте във фойерверк
звездите през нощта.