/Обърнато стихотворение/
Анафора и епифора
Познах безвремие, наречено апатия,
когато чувствата се вкаменяват,
когато мислите се вкаменяват,
когато думите се вкаменяват…
И целият ти микрокосмос се взривява:
до тебе топлината не достига,
до тебе капка радост не достига,
до тебе нищо вече не достига.
Трепериш, сякаш си затворена в хладилник.
Замръзват първо сълзите в очите,
замръзват бавно устните, косите,
замръзват и сърцето, и мечтите.