Ако робът не иска да бъде свободен,
свободата не му подарявай! Недей!
Ако сам не излезе на бунт със народа,
той харесва си робството. Той е плебей.
Всяка сутрин мечтае как в дългата вечер
ще заседне в кварталната кръчма и там
ще си пие, ще пее, ще псува и вече
ще се чувства всесилен, ще се чувства голям.
Свободата за него е празна бутилка.
Свободата за него е празен брътвеж.
Господарите тачи, край тях се умилква,
а озърта се хищно за ловък грабеж.
Робът няма родина. Безроден е роба.
Твърде лесно купува се робска душа.
Над земята ни тегне вековна прокоба.
И безсилна съм този хомот да строша.
Но към другите, гордите българи искам
да извикам хайдушки: стига толкова сън!
Време вече настава. Не ви ли се иска
свободата да дойде с камбанния звън?!…
