Владея магията древна
да вдъхвам на думите смисъл.
Владея магия, с която
за миг господ бог ме орисал.
В магията влагам по малко
от разум, от опит, от мъдрост,
и само от чувствата слагам
без мярка – граничещо с дързост.
Така се зараждат стохийно
куп стихове с рими, без рими.
И търся с тях отклик в сърцата
на хора, почти анонимни.
Защото животът е сцена,
от нея поета говори.
Слушатели има ли, значи
той с Господ дори ще поспори.