Навярно ти последен ще откриеш
предателството на отлитащия миг.
Ще трепне думата като оголен щик –
илюзиите с нея ще изтриеш.
В препускането лудо на минути
ще чуваш тропота на дивите коне.
Ще тегне самота на твойте рамене
и ужас на подплашена кошута.
По циферблата на луната нощем
ще търсиш миналото, ще вървиш назад.
Ще станеш част от карнавален маскарад.
Напразно. Няма да получиш прошка.
А любовта ще е омраза тайна
и многогласно ехо на отлитащ миг.
Ще чуваш тази дума-шепот като вик,
като вълна подир вълна безкрайна.
Когато пак последен осъзнаеш,
че целият си вече мъртва тишина,
ще те обхване чувство за вина,
зъба на болката ще опознаеш.
Сега задръж мига, не го оставяй
да разруши илюзии, мечти безчет.
Скрий дума-меч в канията, върви напред
и предсказанието не забравяй.
