Кръстосана рима и цезура
Като дръзка пеперуда покрай огъня танцува
вятър, който неуморно носи сухите листа.
А листата шепнат нервно, те навярно се страхуват
в огнения кръг да влязат и изчезнат от света.
Мракът все по-плътен става и небето се снишава
цялото покрито сякаш с неугаснали искри.
Страх витае, но когато кръглата луна изгрява
сенките се очертават, люшват старите гори.
Изсушените ми чувства като листите зашепват.
Всичко свърши. Иде зима. Леден дъх ги задуши.
Постепенно се смаляват, мога да ги скрия в шепа –
тази топлина внезапна сигурно ги съкруши.
Като дръзка пеперуда покрай огъня танцува
вятър, който води бавно тънки есенни мъгли.
Зърнах тлеещо огнище – кръглата луна изплува –
и усетих как самотно е сърцето. И боли.