Табунът от коне отмина, подобно на мираж,
но парата от ноздрите им още свети.
Ще глъхне тропотът им дълго над пустия пейзаж,
а цвиленето им далечно неусетно
ще се промъква в сънищата като древен зов,
ще търси спомени, в които под небето
живеело е племето ни по закон суров
и с вяра в бъдеще различно, не несретно.
Хилядолетия борбата не спира и до днес.
Конете са в историята и нагарча,
че ги прододахме, когато останахме без чест,
че гънем гърбове пред чужди измекяри.
Ще се пробудим!
Вярвам в чудо!
Трябва да се случи!
От нова Хвърковата чета окрилени,
ще тръгнем. И възмездието всеки ще получи –
със скалпел се премахва гнойната гангрена!
