Самотни горички,
молитвено вдигнали клони.
Приличат на яхти,
закотвени в сухи треви.
Додето се спусне нощта,
все така ще се рони
жаравата слънчева
в юлския ден ветровит.
Тогава вечерникът чакан
ще лъхне прохлада.
Светът ще въздъхне,
ще седне навън облекчен.
Звездите изгряват наблизо.
Луната е млада.
Препуска по Млечния път
нарисуван елен.
Безсмъртният хор на щурците
в синхрон ще запее
и всеки,
на който в гърдите му бие сърце,
ще слуша,
а после безмълвно с нощта ще се слее –
чак призори свършва
поредният влюбен концерт.