Терцина, строфичен анжамбман
Самият бог прониква в нас,
когато любовта се ражда.
Обзема ни гореща страст
и нова, непозната жажда.
Изпълва ни докрай копнеж,
а всяка дума го подклажда
и всеки поглед по-горещ,
усмивка, дръзко-закачлива,
дори наглед случаен жест.
О, всичко е така красиво
докато слънцето блести
и радостта не си отива!
Щастлив да бъдеш искаш ти
с една любов, почти миражна.
Сред мислите ти тя трепти
и хиляди мечти поражда…
