Не рухвай сред безпътицата страшна,
народе български, народе мой!
Оказа се, затънал в блатна каша –
отчаян, беден, болен, но… герой.
Година след година оцеляваш,
загледан в бъдеще като мираж.
Мнозина не издържат – ти оставаш,
народе български, народе наш.
Щом пътят във безпътица прерасна,
осъмнахме с ограбени души.
България, Родината прекрасна,
не прави опит да ни утеши.
Роптаем, но напразно. Горе никой
не чува тътен мощен на вулкан –
клокочи лавата, преди да бликне
във миг незнаен, миг на огнен плам.
Дори в съня ме стряска и ме буди.
Проспах живота кратък, но сега
ще бъда в първите редици луди.
Търпяхме.
Днес кажете: ДОКОГА?!
