Светя от любов
и всеки иска с пръст да ме докосне,
сякаш се надява щастие от своето
да му предам.
Вярват и не вярват.
Любовта за тях е нещо просто.
Как от простите неща щастлива съм
е май въпросът
и защо аз светя,
а пък те унило влизат в този храм?
Светя от любов.
Звезда ли съм, понякога се питам?
Толкова красиви нощи
с мъж любим до мене преживях.
Сменяха сезоните неумолимо своя ритъм,
ала аз да заживея без любов не се опитах –
плашеше ме само Хадес*
и представата да стана прах.
Светя от любов.
Усещане, със нищо несравнимо.
И къде сега витая?
Може би на Седмото небе?
Светя от любов.
Когато чувството ни е взаимно,
сякаш няма граници за нас –
решим е всякакъв проблем.
______________
*Хадес – богът на подземното царство.