Всеки сам изгражда своя Рай
и своя Ад.
Всеки господар е на съдбата.
Затова участва в този маскарад
без край
с вяра да се случват чудесата.
Ала чудото какво е? Някакъв късмет,
пратен ти от онзи на небето?
Или плод е на усилията ти безчет
за промяната на битието?
Ти какво не изтърпя до днес?
Какво, кажи?!
Как се свива, как боли душата.
Целият оплетен в паяжини на лъжи,
търсиш пътища към светлината.
А пък Бог те гледа и на облаче седи
и понякога ти се усмихва.
Мислиш си,
че вече свършват твоите беди,
недоволството ти мигом стихва.
Ту си в Рая, ту сред Ада.
Времето лети
и косите почват да сребреят.
Осъзнаеш ли, човеко, мястото си ти,
всички грижи ще се разпилеят.
