Тя, която дарява копнежи
и посява в душите внезапни мечти.
Тя, която облъхва със нежност
и в съня ти понякога жива трепти.
Тя, девойката сляпа с цигулка
и с усмивка застинала в мрачния ден,
тъй прилича на малка светулка
сред града,
във посоки безброй устремен.
На пулсации точни изпраща
и частици любов, доброта, светлина.
Свири тя и така се поклаща,
сякаш в устрем
ще литне към друга страна.
Сякаш не за монетите дребни
подарява ни музика, пълна със страст.
Тайно иска да бъде потребна
като свири за нас… като свири за нас…
