Те отлитат, напускат земята,
напоена с кръвта на дедите –
тази скъпа земя с име свято –
райски кът, оцелял под звездите.
Те отлитат с криле самолетни –
нямат свои – в пожара уж мирен
изгоряха… Купуват билети…
Плач на близки навред ги сподиря.
Че в изгнаници те се превръщат.
Дали някога пак ще се върнат?
Само в спомени ще ги прегръщат
и по скайпа лицата ще зърват.
С колко мъка наказваш ни, Боже.
И каква е вината ни грешна,
та народа направи тревожен,
а душите кървят безутешни?
Ако чуеш молитви сърцати,
от които и камък се пука,
направи да се върнат децата –
ще ги чакаме винаги тука…