Край нас се спира тъжният човек.
Звъни смехът ни – волен като птица.
Очите ни с разжарени зеници
са пълни с радост и със укор мек.
Той като щъркел, изоставен сам,
се скита без посока и утеха.
Надеждата за пролетта е крехка,
унил към нея движи се едвам.
Поговорете с тъжния човек,
предайте му от свойта топла вяра.
Сред лудата житейска надпревара,
дано намери ключ за този век.
Дано усмивка с вас да сподели,
дано звезда в съня му да се спусне.
Дорде молитва светла шепне с устни,
дано животът му се промени.