Кога ни стегнаха оковите на свободата?
И как мечтата се превръща в бреме?
Дълбоко в нас предател жалък дреме
и сянката му плаши волността на знамената.
И неусетно свободата стана слободия.
Опиянението ни замая,
прерасна във пиянство най-накрая.
Угасна пламъкът, остана злата орисия.
Оковите на свободата в нас разпалват жажда.
Назад – пожарища. Напред – разруха.
Ни цар, ни бог молитвите ни чуха.
И някак плахо пак мечта за свобода се ражда.
