На Георги Пирдопски – граничар, загинал в бой
с бандитска група в нощта след уволнението си…
Едно предчувствие изпълва сенки, птици и дървета.
Прошумоляват есенни листа.
Сивее вятърът…
А на граничната бразда е тихо, тихо…
И само ти долавяш ехото
от своите безшумни стъпки в тази нощ.
Припламват ярките далечни спомени
сред дебнещата тъмнина.
И оживява в белите представи
една мечтана булчина премяна…
Вървиш… Вървиш…
Поспри! Долитат в твоите зеници
излитащите плахо в мрака птици…
Едно предчувствие изпълва сенки, клони и криле.
Ти няма да се спреш пред святкащите вихри,
които в тази тъмна нощ
ще те превърнат в светъл символ…
… Зелен е изгревът за меката трева.
(Дали тревата помни яростните капки кръв?)
Гранитен ден, звезда, посока.
Прошумоляват есенни листа.
И само истинският мъж
върви, върви
срещу предчувствията тъмни…
