Късче от Рая е тази земя плодородна,
късче от бащина свидна земя.
Но не разбрахме как стана: тя уж е свободна,
а е изчезнал народът засмян.
Къщите вече рушат се, оградите падат.
Скоро гората ще плъзне насам.
Който за кратко се върне, си спомня и страда,
пали свещица във стария храм.
Тъжно е. Тихо е. Пусто без детската врява,
и без оркестъра духов, с хоро…
Призрачни сенки пред погледа бавно минават.
Сълзи се смесват с дъжда из ведро.
Даже реката умира, без грижа и обич.
В мен се надигат и ропот, и вик:
Скъпи русалчани, спрете я тази прокоба!
Само до корена роден човек е велик.
