На отиващите по-нататък …

Когато свърши земният ми път
и продължа съвсем сама нататък,
ще мога ли да се превъплътя
в звезда,
във птица,
в цвете или в камък?

Дали освободената душа
ще се внедри в природните стихии,
ще стане зла и с нея ще руша
човешки домове като кутии?

Не искам да съм част от ураган,
ни страховитата вълна цунами,
нито разбуден от съня вулкан,
ни люта зима с ледени капани.

Да бих могла да литна над града,
да зърна в миг лицата ми любими,
да засияя, вплетена в дъга,
и всичко да е пак неповторимо!
и всичко пак да е неповторимо!