Онегинска строфа
Къде отдъхват ветровете волни?
Полягат ли за малко на тревата?
Или се спират сред вълни, доволни
да ги люлее друг, да ги подмята?
Те могат да са нежни и безплътни,
докато скитат – тъжни и безпътни.
Но стават лесно с твърдост на стомана,
в гласа им щом промъкне се закана.
Без ветровете ще е като в блато –
унило ще се сменят часовете.
Не ще танцуват стройните дървета,
когато ветровете спят на ято.
И кой ще върши пакости безбройни
сред дни и нощи, тръпнещо спокойни?