Терцет
На лятото сред миглите извити
/зелени или сухи са тревите/ –
спотайва се известен цигулар.
Той дълго се е учил под земята
как да направи песента крилата.
Сега дошъл е неговият ред.
И страстна музика отвред извира,
ни денем, вечер, нито нощем спира
копнежът му за истинска любов.
Той трябва да я изживее бурно,
защото времето препуска щуро –
все някога на всичко идва край.
Събуждаме се някой ден, разбрали,
че лятото луд огън в нас запали
и песен на щурче ни подари.
Струдът протяга пипала злосторни.
Щурчетата стопяват се покорно.
Животът на криле край нас лети.
