Като в приказка страшна светът стана нов,
а сърцата на хората, сякаш оловни,
са враждебни и зли. В тях не трепва любов,
те жадуват насилие, смърт и окови.
Ех, войниче оловно! Макар от метал,
ти обичаше силно и храбро стоеше
на един крак. И всичко за нея би дал.
Щом щастлива бе тя, то и ти също беше.
Но когато оловото в живо сърце
се промъкне, в миг то се превръща в метално.
Дотогава душата е леко перце,
ала вече е стъпкана с ярост брутално.
Без сърце и душа твойта участ я знам.
Имитация бледа, живот сред пустиня.
Затова, не оставай в живота си сам.
Любовта, дар от Бога, е мит и светиня.