Павлина Павлова
За мен
Биография
Завършила е гимназия в гр. Горна Оряховица и Университета за национално и световно стопанство в гр.София. До 1990 г. работи като журналистка на свободна практика към Българското Национално радио, макар да сътрудничи активно и на Българската Национална телевизия, както и на повечето от най-високо тиражните вестници и списания. В периода 1990-1992 г. участва в списването и издаването на вестниците “Интелект” и първия вестник за българските роми – “Циганите”. Съучредител е на Съюза на независимите български писатели (и член на Управителния му съвет), на Съюза на свободните писатели (и съпредседател с ресор “Белетристика”), на Отворено писателско общество “Балкански Декамерон” с председател Йосиф Петров, на Сдружение “Виенски клуб” към Посолството на Австрия в София. Била е член на Дамски литературен салон “Евгения Марс”. През януари 1993 г. напуска Националното радио и учредява собствена Рекламна агенция “ПОЛИ”, която през 1997 г. става член на Световната асоциация на рекламните агенции (IAA), както и на Европейската асоциация на рекламните агенции. И до момента рекламата е нейната втора професия.
Член е на Съюза на Българските писатели (била е член и на Управителния му съвет), член е и на Съюза на българските журналисти.
Личен живот
Павлина Павлова е потомка на славни личности от нашата история. Родословното й дърво е проучено чак до семейството на цар Самуил – братът на жена му Агата Никола е най-далечният й прародител по майчина линия. Благодарност за това родословно дърво тя дължи на доц. д.и.н. Анчо Трифонов Анчев, основател и пръв директор на Военно-историческия музей, основател и пръв директор на Националния музей в Рилския манастир и директор на Националния исторически музей в София. Този неин родственик е положил огромни усилия, докато изрови от паметта на историческите източници данните за техния хилядолетен род. По линия на майка си се гордее и с комитата от четата на Бачо Киро и Поп Харитон – прапрадядо й Йордан Иванов Парцалев.
Йордан Иванов Парцалев. Едва 20-годишен, той се сражава в Дряновския манастир с многохиляден аскер, но благодарение на снега успява да се измъкне от обсадата и след много перипетии да се спаси, дочаквайки свободата на България. Взема и участие в четата на Христо Иванов-Големия, която е помагала на ген. Гурко в Руско-турската освободителна война през 1877-78 г.. След Освобождението комитата Йордан Парцалев е бил известно време кмет, после общински съветник. Оженва се и има син Георги Йорданов Парцалев. Но времената били трудни и когато станал пълнолетен, той заминал за Америка да си търси късмета. Нелекият живот и големият борч на баща му за закупуването на къща, го принудили още двайсет годишен да поеме на далечния гурбет. И каквото спечелел, спестявал го и го изпращал на семейството си. Тъкмо се устроил на хубава работа, дошла вестта, че на 14 октомври 1915 година България се е включила в Първата световна война. Царското правителство отправило призив към българите по света да се завърнат в родината, за да й помогнат във военните действия.
Прадядо й Георги Парцалев не се колебал, а с първия кораб “Лузитания” поел към България и от пристанището директно заминал за фронта като доброволец. Първо се сражавал на Добруджанския фронт, по-късно бил прехвърлен на сръбския и пет дни по-късно загинал на връх Тумурос над село Царево в Македония – улучен от граната на 42 места. А е бил едва на 33 години. Погребан е в двора на църквата на село Царево.
Павлина Павлова е поет, белетрист, автор на проза и поезия за възрастни и деца. Повечето от книгите й са част от фондовете на най-големите световни библиотеки – по информация от Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" – ето някои от тях: Конгресната във Вашингтон, Публичните в Ню Йорк и Блумингтон, Националните в Париж, Лондон, Москва, Виена, Букурещ, Кишинев, Белград, Университетските в Станфорд, Сиатъл и Чикаго, Държавните в Москва, Киев, библиотеки в Прага, Скопие, Варшава и други.
Публикации
Авторка е на 77 книги (към 2025 г.), с поезия и проза, повечето от които са част от фондовете на най-големите световни библиотеки (по информация от Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”) като Конгресната във Вашингтон, Публичните в Ню Йорк и Блумингтон, Националните в Париж, Лондон, Москва, Букурещ, Кишинев, Университетските в Станфорд, Сиатъл и Чикаго, Държавните в Москва, Киев, библиотеки в Прага, Белград, Скопие, Варшава и други.
Павлина Павлова има множество участия в сборници и стотици публикации в печата. Отделни стихотворения или цикли на Павлина Павлова са превеждани на италиански, руски, френски, гръцки, румънски, турски, арабски, сръбски, украински, унгарски, английски и др., като са включвани в сборници или публикувани в списания…
Благодарение на нейната инициативност, през 2005 г. издателство “Български писател” публикува един необикновен том – “ПОСЛЕДНИЯТ БОХЕМ”, в който 35-има поети, белетристи и журналисти разказват спомени за покойния й съпруг Петър Ненов, писател и журналист, напуснал този свят преди 15 години. За Павлина Павлова и приятелите му обаче спомените за него си остават живи, подхранвани от тяхната голяма обич.