НАЙ-ТЪРСЕНАТА КНИГА
Исторически роман
Павлина Павлова
Издателство “Български бестселър”
Книга, над която работя:
Пиша исторически роман с работно заглавие
ТЕРВЕЛ - СПАСИТЕЛЯТ НА ЕВРОПА
Книгата ще обхваща периода от смъртта на княз Кубрат до кончината на княз Тервел.
За първи път ще прочетете за семейството на княз Аспарух и как той управлява и разширява Дунавска България.
Когато загива на бойното поля, синът му княз Тервел грабва меча от ръката му и повежда войската.
Следват нови славни битки, намесата на Тервел във вътрешните работи на империята, когато връща на трона император Юстиниан II, а в знак на благодарност той му присъжда титлата „кесар“ – съвладетел на Източната Римска империя и освен несметни количества злато и дарове, му дава и областта Загора – обширна и плодородна област на юг от Хемус.
Обстойно са описани и битките с многохилядната арабска армия пред портите на Константинопол, водена от Маслама Ибн Абдел-Малик, зет на халифа Сюлейман Ибн Абдул-Малик. 200-хилядната войска с 5-хиляди кораби е заплаха не само за Константинопол и империята, заплаха е и за България, и за цяла Европа.
Но нека не издавам всички сюжетни линии. Важното е да се получи четиво, документално истинно и увлекателно за всеки читател.
Думи от Автора
Човешкият живот е като изкачване по невидима стълба от Земята към Небето.
До – първи Божествен ден. Вдишваш първите си глътки въздух. И уж растеш, а всъщност вече си тръгнал по стълбата за нагоре.
Ре – Въздухът ти носи ароматите на мама, на татко, на най-близките… Постепенно разпознаваш и други аромати – на топъл хляб, на прясно издоено мляко, на пчелен мед, на сирене… После към тези аромати трупаш нови и нови – на пролетно нацъфтели овошки и цветя, на билки и гниеща шума, на градушка и пролетна вода…
Ми – Земята сякаш расте заедно с тебе. Все ти се иска да достигнеш хей онзи хоризонт, а когато някой ден и това стане, се изправяш безмълвен, защото в която и посока да погледнеш, те мамят нови далечини.
Фа – Водата тече, блика, шумоли, ромони, бълбука, бучи, гърми… Понякога, когато се гмуркаш сред нейните пениви вълнички, ти се струва, че си като рибка… И е толкова вкусна, влива в тебе силата на земната твърд. И ускоряваш ритъм.
Сол – Огънят има много лица. Може да те приласкае и сгрее, когато навън бушува снежна фъртуна… Може да те обжари, дори да те изгори, ако го доближиш прекалено. Може и да подпали дома ти…, нивата ти…, да изгълта лакомо събраната зимнина и да обрече на глад цялото семейство…
Ла – Енергията обаче се трупа и от него, от огъня, както от въздуха, водата и земята – четирите елемента, от които е съставен нашият свят. А на тебе ти трябва все повече енергия, защото ти се струва, че времето се изплъзва, а имаш да вършиш още толкова много неща…, толкова много!…
Си – Зачеване, Изгрев, Залез. Това ли е всичко? Преминал си през този свят със скоростта на падаща звезда, която е осветила лицата на влюбените… И както си дошъл от непроницаемите космически тъми, тъй ще изчезнеш пак в тях… нагоре, все по-нагоре по стълбата към небето.
И кръгът се затваря.
Душата, достигнала до финала на земния си живот в това тяло, се подготвя за ново прераждане.
А онези, които са постигнали съвършенство, заживяват сред вечно блаженство в небесата…
Какво казват критиците?
ГЕОРГИ ЦАНКОВ
за „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
„Той е неотменима част от забележителния й исторически цикъл, в който влизат „Спартак, гладиаторът“, „Боян Мага – синът на Симеон“ и „Петър Дънов – Спасителят“.
БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА
за „КОМИТАТА ОТ ДРЯНОВСКИЯ МАНАСТИР“
За епопеята на четата на поп Харитон и Бачо Киро в Дряновския манастир са писали историци, изследователи, писатели – като за един …
АНЖЕЛА ДИМЧЕВА
за „ПЕТЪР ДЪНОВ - СПАСИТЕЛЯТ“
В книгата си „Петър Дънов – Спасителят” авторката излага последователно житейския път на Учителя, обучението му в България и в САЩ, възникването на …
МАРИН КАДИЕВ
за „БОЯН МАГА - СИНЪТ НА СИМЕОН“
Павлина Павлова е явление в днешния литературен живот у нас и респектира с широтата на художествения поглед към минало и съвременност, с жанровото многообразие …
СТОЯН ВЪЛЕВ
за „ВЕЧНА ЖАЖДА“
Привлече ме подзаглавието на стихосбирката на Павлина Павлова „ Вечна жажда”, а то гласи „Епични стихове за свободата”. Изведнъж си даваме сметка, че фундаменталната тема …
ПЕНЧО ЧЕРНАЕВ
за „СПАРТАК, ГЛАДИАТОРЪТ“
Явлението Павлина Павлова! Името й е известно отдавна от страниците на литературния печат, от радиото и от други медии. Публикациите й нерядко предизвикват възражения и спорове, но …
Коментари от читателите:
Най-сетне наградата „Димитър Димов“ намери своя истински носител и това си ти!
Никола Инджов
„Спартак, гладиаторът“- майсторски написан, исторически ценен роман, който всеки българин би трябвало да си набави за библиотеката, а останалите да го прочетат!
Янка Кадиева
От месец-два чета Вашите книги и се чудя как е възможно в 21 век един творец да бъде толкова добър в историческия роман, в криминалния роман, да въздейства толкова силно с поезията си, да бъде чудесен детски писател, а и да събере толкова мъдрости на времето. Казах си – това е моят писател!!!
Траяна Недкова
Будителко, продължавай да ни поднасяш исторически романи, събуждай заспалите български съвести! С историческия ти роман "Боян Мага - синът на Симеон", запълних много празноти в знанията си...
Донка Ботева
КОЛЕГИТЕ ЗА ПАВЛИНА ПАВЛОВА:
Александър Геров: “Павлина Павлова е издала досега няколко стихосбирки. Последната й книга “Свободен любовен университет” според мен е върхът на поетичното й творчество. Естествен и образен език, хубави епитети, оригинални метафори… Всичко това говори, че тя е роден поет. Ако Багряна и Павлина застанат една до друга, трудно ще бъде да се определи коя е по-добрата.”
Евтим Евтимов: “Поезията е едно вечно търсене на Промисъл. Ако за някого тя е стопроцентова реалност, за Павлина Павлова е хиляди пъти повече една илюзия или мечта. Ако изобщо я няма, тя ще седне пред белия лист и сама ще си я измисли. Тук въпросът не опира даже до измислянето, а за нейното непредвидимо осмисляне. Може би затова определена граница между Поета и Дон Кихот почти не съществува – ако единият цяла вечност търси своите вятърни мелници, другият превръща своите стихове в търсачи на звездни гнезда… Между силните й самородни стихотворения тука се открояват знакови творби като “Смъртта на змията”, “Роене на кошер”, “Ноктюрно”, “Капричио”, “Плачат ли птиците?”, “Търсачи на звездни гнезда” и др., които нямат нужда от възклицания. Те говорят сами за себе си. Едни от тях аз виждам като живи същества, които не са просто стихове, а личности със свое достолепие. Такова нещо се постига само с талант.”…
Матей Шопкин: “Неспокойна и категорична, стъпила здраво на земята и същевременно – устремена към звезди и далечни светове – такава е за мен поетесата Павлина Павлова. В нейните талантливи изповеди се долавя мирис на треви и чернозем, дочува се ромолене на извори, буйни коне развяват гриви, усеща се силен, пълнокръвен, вечен живот. И всичко, което е сътворила до днес Павлина, е озарено от свежестта на една голяма българска любов… В този смисъл Павлина Павлова е истинска българска поетеса…”
Радко Радков: “Познавам най-добре сонетното творчество на Павлина Павлова и дълбоко съм я признал като класик в сонета. Особено впечатление ми направи нейният Сонетен венец. Това, което е Павлина Павлова – с грацията на движенията си, с красотата на фигурата си, с блясъка в очите си – цялата тази грация и красота е пренесена в нейната поезия. Емоционално обагреният й стих е озарен и от божествен разум, от логос, което я прави и поет-мислител, с което тя заема достойно място сред най-добрите съвременни български лирици.”
Красимира Кацарска: “Павлина Павлова не подхожда еднозначно към времето и неговите измерения… Стихосбирката й “Търсачи на звездни гнезда” е не само изповед на една интересна личност, но и обещание за нови празници. Сигурно ще бъде добре, ако мислещият човек се вслуша в нейния апел: “Създай си празник”! И ако е истина, че “Избира всеки сам стените/ сред които да живее” – то нека погледът да е отправен високо и далече – отвъд хоризонта на бездуховността и днешното конфликтно и разделено време! Само тогава дързостта и оптимизмът ще намерят пътя към себенадмогването.”
Атанас Ванчев дьо Траси: “Тя уверено следва изкуството на старите ренесансови майстори, изковали до съвършенство тази изискана, и може би най-трудна форма на поезията – сонетът. Впечатляват образите и размислите й за живота и смъртта. Тя, подобно на Пабло Неруда и други съвременни световни поети, не си служи с класическата точна сонетна рима, но четиристишията и тристишията й са изпълнени с музика…”
Марин Кадиев: “Павлина Павлова търси своето лично време в необозримия човешки кръговрат, за да се самодокаже и да ни накара да извлечем поука от драматичния български делник с неговата поляризация… В поемата “Към върха на света” съзираме една нова Павлина Павлова – нова като изобразителни възможности и непосредствен лирически изказ, като концептуално мислене и художествена зрялост. В тази творба говори самият живот със своята многоизмеримост и многопластовост, с пъстротата и мисловно-емоционалните напрежения, с човешкия копнеж по хармоничен свят.”
Тодор Янчев: “В нейните стихотворения основното си остава светлото зрение на лириката, която ражда живот и вяра. Много от стиховете са посветени на любовта, която иска да танцува “в шепите на вятъра” /каква интересна метафора!/… Има нещо мистично в това да постигнеш “тишината, която ни обгражда като люлка”. Сред целия “водовъртеж” от страсти, недоверие, мрак и светлина, амбиции и предателства, след всичкото, което е наречено човешка природа, приятно е да усетиш в себе си нетърпението да се надбягаш с вятъра и да надникнеш в очите на слънцето. Това, което придава едно ново звучене на стиховете й, е съчетанието между две диаметрални противоположности. Рожба на своето време, Павлина Павлова е атеистка. И в същото време тя по своему е вярваща в Бога и в неговите символи. Разкъсвана между миналото и настоящето, но в действителност, здраво стъпила в бъдещето, тя “свети от любов”. И не “продава” своите мечти. Какво по-хубаво в това бездуховно време!”
Янко Димов: ” Поезията на Павлина Павлова е автентична при изразяването на преживяванията. Така тя се възприема непосредствено от читателите и въздейства на чувствата и въображението им. Поетесата търси онази хармония в човешките отношения, която ни извисява в непоетичните комерсиални времена…”
НОВА КНИГА ЗА ДЕЦА:
Приказна повест
Павлина Павлова
Издателство “Български бестселър”
