ИСТОРИЧЕСКИТЕ РОМАНИ НА ПАВЛИНА ПАВЛОВА СА КНИГИ ЗА ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ – В СВЕТЛИНАТА НА НОВИ АРТЕФАКТИ, КАКТО И ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОРИ.
Тези книги ще ви дадат отговори, които волно или неволно сте търсили през целия си живот. Те са като повдигане на завесата към историята ни, която или не знаем, или не помним, или ни е представена манипулативно, защото е била преиначавана. Това е история в нейното развитие и търсене на истината за миналото на нашия народ и на света.
- Ще научите онова, което древни историци са описвали по заповед на своите владетели, но кой знае защо е пренебрегвано или преиначавано в нашите учебници.
- Ще проследите как се е изграждала и развивала нашата етническа и културна идентичност от най-дълбока древност, оказала влияние върху развитието на човечеството, и откога наименованието „българи“ фигурира върху антични карти по земите, които обитаваме до днес;
- Защо папата в Рим така бързо и лесно дава благословията си българският език да стане четвъртият каноничен, на който да се извършва богослужение. Ще бъдете изненадани да научите, че версията за нашата азбука – как създаването й било възложено на братята Кирил и Методий от византийския император – е невярна, което е видно от писмата на римския папа до българския император Борис-Михаил.
- Кой всъщност е Спартак – прост роб или царски син?
- Каква е ролята на Учителя Петър Дънов за спасяването на българските евреи от газовите камери в Треблинка, Полша, и как това се случва.
- Защо Орфей е оставил толкова дълбоки следи в народната памет и вече хилядолетия вълнува и вдъхновява? Къде се крият корените на християнството? За първи път е посочена конкретно приемствеността на християнството от орфизма.
При писането на историческите ми романи никога не се доверявам само на един източник – ползвах също данни от археологически разкопки, царски надписи, административни документи, писма, хроники, жалби, договори за продажби, съдебни искове, изображения в гробници, манастири и храмове,… множество артефакти, които ще ви наведат на размисли защо досега не са станали предмет на официалната ни историческа наука… И след като направих логическите връзки и взаимозависимости на всички възможни извори, факти, дати, имена, дадох воля на своето въображение, за да пресъздам максимално правдоподобно героите, обстановката, нравите и всичко останало, но стъпила здраво върху фактологията, която изброих.
Докога факти от голяма важност за историята ни ще бъдат укривани и преиначавани?
Искам всеки от вас да си припомни колко десетки, а може би стотици хиляди надписи, лозунги и книги са били създадени по времето на социализма. Къде са сега? Унищожени са без следа. Е, вероятно все още има запазени в някои домове, къде от носталгичен спомен, къде в прашясали библиотеки. Ала след смяна на още едно-две поколения и те ще изчезнат навеки.
А нашият народ е бил под римско, византийско и османско робство – общо около 1000 години. Вярвате ли, че нашите смъртни врагове, които са крали нашата история, писменост, жени и деца, всичко – не биха посегнали на книгите и папирусите, които са се съхранявали в манастири и в домовете на богатите? Защото аз дори не мога да си го представя!
Ето ви тема за размисъл: С. Торбатов обяснява, че “При изграждането на стените на крепости по нашите земи са използвани и плочи с надписи, като по правило надписът се е поставял с лице към пълнежа на стената, т.е. написаното остава невидимо за човешкото око. Ако случайно строителите са поставяли плочата с надписа навън, по-късно някой е унищожавал напълно текста”.
И все пак има оцелели – онези, скрити дълбоко под земята или високо в планините ни. Такива надписи съществуват и в земи, които отдавна не са на наша територия. Тогава защо нашите учени не направят необходимото тези факти да бъдат огласени и всички да се гордеем с тях? Защо трябва американски изследователи да ни убеждават, че траките са имали писменост преди гърците?
Не ви ли озадачава как така император на Източната Римска империя възлага написването на азбука на народ, появил се уж преди около 200 г., настанил се на владяна от него земя, а той пък изпратил братята Кирил и Методий да го просвещават? И защо папата в Рим благославя преведените на български език книги и дава благословията си да се служи и на този език, но категорично отказва да даде такова позволение на франките и другите народи, които според официалната история са били преди нас на Европейския континент. Та Аспарух е довел ордата си едва през 680 година, нали? А всички знаем, че унищожението на един народ започва с неговата вяра и език. И те са го знаели! И всячески биха се стремили да ни асимилират, но… Но истината е съвсем друга!…
Освен интригуващо изградените сюжети, романите се отличават със солидните си фактологични проучвания и затова са не само увлекателни четива, а имат огромно познавателно значение. Те не са обусловени от конюнктурни политически или национални доктрини, не манипулират съзнанието на хората, а като им поднасят логически навързани зрънца от антични историци, оставят читателя сам да си направи важни изводи. И когато отгърне последната страница, да бъде обогатен с широк спектър от нови знания за историята, света и живота.
Пристъпих, както се изрази един виден литературен критик, „сърцато и смело към отминалите тъмни векове“ и ви повеждам хилядолетия назад.
