Очакването на поета

Над уморените стрехи луната изгрява
и отразена в безброй любопитни очи
тръгва нагоре, но както върви, се смалява
в нежен отблясък от слънчеви златни лъчи.

На уморените хора луната дарява
малко романтика, трепет, неясен копнеж.
Колко вълшебни не казани думи остават,
колко души и сърца се обвиват във скреж.

Най-уморени заспиват звездите накрая –
тихо се стапят в зората на новия ден.
Само Поетът измъчен сред тихата стая
своята Муза все чака със пулс учестен.

Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобрим присъствието Ви в него. Информацията за бисквитките се съхранява във Вашия браузър и изпълнява функции като да Ви разпознае, когато се върнете обратно и да помогне на нашия екип да разбере кои раздели от уебсайта ще намерите най-интересните и полезни.