Ще те притиска пак като в забавен кадър
оловното небе в житейския театър.

Ще молиш да си млад, но колело годишно
тъй бързо се върти. И всичко е излишно.

Ще търсиш светлина в очите на жените,
но ще те среща хлад под миглите извити.

Приятеля докрай да съхраниш ще искаш.
В нощта, покрита с креп, злорадо кой се киска?

И кой държи в ръка добре наточен меча?
Дали да призовеш на помощ свой предтеча?

Напразно. Покрай теб тъй топла и красива
отива си мечта. Мечтата си отива.

Обезверен и сам, почти достигнал края,
откриваш мъдростта, но другите не знаят.

Те трябва като теб да минат пред съдбата
с небе от дъжд и смях в житейския театър.