Газела
Посоките на времето. Тъй често ги грешим,
когато сме на кръстопът и трябва да решим
кои сме и защо сме тук на майката Земя,
и откога, и докога във кръг ще се въртим?
Умиране и раждане, надежди, после смърт.
Неизчислими мигове… Ту плачем, ту мълчим.
Мечтатели сме, ясно е. И вярваме в неща,
които са като мираж, почти недостижим.
Как неусетно времето променя същността.
Живот сред огледален сън, живот неповторим.
И затова не чакай знак, отдай се на греха –
как сладко парят устните на твоя мъж любим.
