БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА за „КОМИТАТА ОТ ДРЯНОВСКИЯ МАНАСТИР“
За епопеята на четата на поп Харитон и Бачо Киро в Дряновския манастир са писали историци, изследователи, писатели – като за един от най-величавите върхове на Априлското въстание, за “пиянството на един народ” и жестокия погром.
Художествено-документалният роман на Павлина Павлова е за трагиката и безсмъртието на деветте денонощия на четата, поела пътя на саможертвата за свободата на Отечеството. Построен е върху две водещи линии: подготовката на четата и осъзнатата й готовност да се бори до смърт за националната свобода, и фактологически сведения – хроники, справки от архивите, фрагменти – допълващи съдържанието на събитията и намесата на вътрешни и външни политически сили, оказали съществено влияние върху развоя на въстанието и драматичните последици след потушаването му.
Идейно-художествената цел на авторката е да възкреси името и подвига на своя пра-прадядо, четника Йордан Парцалев, и чрез неговия саможертвен живот да изгради събирателен образ на поборника за националното ни освобождение, а чрез протеклите жестоки събития да пресъздаде художествена картина на епичната битка, героичния неравен бой на обградените от войската на Фазлъ паша четници, титаничните им усилия да отблъснат хилядната, модерно въоръжена негова войска и освирепелите тълпи башибозук. Непоколебимата готовност на българските мъже да бранят до последна капка кръв манастира и останат верни на клетвата си, са противопоставени на варварската жестокост на турската армия и придружаващите я разбойнически тълпи.
Павлина Павлова пише вдъхновено, съпричастна на стремежа и готовността на обикновените българи да се бият за свободата си с гордо вдигнати чела, на които с огнени букви пише: “Чиста свобода или юнашка смърт”.
Павлина Павлова успява да предаде емоционално сгъстено и образно драматичната картина на всеки ден от битката за живот и опасностите по пътя към дома – студ, глад, умора, страх от предателство, но и да извиси духа на четника, който нито за миг не проявява съжаление, че е приел борбата за свобода като своя съдба. Напълно изтощен, изпълнен с болка от гибелта на четата, той се обръща към Бога: “Няма да те моля, Господи, ала повече не мога да търпя този безправен живот. Затова се заклех за чиста свобода или юнашка смърт. Аз вече поех към моята Голгота, може да не дочакам утрешния ден, но съм готов да се бия с тираните до последната си капка кръв.”
И се бие. И в Освободителната война по-късно, и в Балканската, този път за спасяване на извоюваната свобода. Втората половина от живота на героя протича в свободна България. Веднага след Освобождението започва работа в полицейското управление на Търново, но скоро се отвращава от нечистите действия на пристава и напуска.
Затрогващо разказва Павлина Павлова за честванията на годишнините от Дряновската епопея. Ще призная, че дълбоко ме развълнува романът “Комитата от Дряновския манастир”. Развълнува ме чувството за дълг и принадлежност на авторката към родовите корени, емоционалната енергия, с която е зареден всеки ред, анализа на следосвобожденската епоха. Имам усещането, че ако живееше в онези години, Павлина непременно щеше да бъде четник от героичната чета.
Романът е художествено-документален летопис на национално-освободителните борби на народа ни и величавият им завършек с подвига на четата на поп Харитон и Бачо Киро. За предосвобожденския идеализъм и жертвоготовност и морала и прагматизма на следовобожденска България, за логиката на историческото време.
Едно от художествените постижения на Павлина Павлова в романа е, че е постигнала естествена симбиоза при смесването на жанровете, стилистични форми и аналитично-синтетичен изказ. Така произведението е правдоподобно въздействащо, вътрешното вълнение на авторката е осезаемо, както е осезаемо и преливането на епично в лирично. Мисля, че романът “Комитата от Дряновския манастир” се нарежда между най-добрите исторически романи в последното десетилетие и че непременно ще предизвика широк читателски интерес. Крайно време е подобен род четива да стигат до всеки млад, пък и не само млад човек, за да се запознават със славното българско минало, да го приемат като част от себе си и да го съхраняват.