В книгата си „Петър Дънов – Спасителят” авторката излага последователно житейския път на Учителя, обучението му в България  и в САЩ, възникването на идеята за Бялото братство, първите стъпки при основаването на Школата, преходът към окултните науки, френологията и нейното базисно значение, новото познание за Христос, базиращо се на етически категории като любов, мъдрост, истина, добродетел, правда, въплътени в космогоничния образ на Бог. Затова и Великото всемирно братство – това са посветените братя и сестри, еволюиралите човешки души, не се ръководи от Петър Дънов, а от самия Христос.

В книгата се осветлява истината за отношенията на Петър Дънов с цар Борис ІІІ – особено що се отнася до спасяването на българските евреи от депортация; тя разказва в детайли любопитни подробности около съратниците на Дънов, виждаме живота в просъществувалия близо две десетилетия „Изгрев” (селището на дъновистите). Обаятелно е присъствието на поетесата Мара Белчева, а художникът Борис Георгиев попива мъдростта на Дънов и разказва за него по-късно на Алберт Айнщайн. Сред имената на видните дъновисти срещаме и тези на писателите Михалаки Георгиев и Николай Райнов, на народния лечител Петър Димков, на модерниста Васил Иванов (от групата на „Бараците”), който дълги години живее в „Изгрев”-а и под влияние на Дънов създава новото течение в изкуството „Космическа графика”. Целият бит, обучение и просвещение по пътя на израстване на учениците е представен обективно. Научаваме кои са били най-яростните отрицатели и врагове на Учителя, как на злото той е отвръщал с добро, как е лекувал от разстояние – само със силата на мисълта си, как стотици негови почитатели са слушали жадно беседите му, а лекциите му са стенографирани от Боян Боев, отпечатани и разпространени във Франция и САЩ. Не на последно място, Павлина Павлова ни запознава и с няколко акции, които Учителя провежда за спасяването на комунистическия лидер Георги Димитров и редица други обстоятелства, които са неизвестни за широката публика и очертават един исполински образ – космолитната личност: религиозен лидер, енциклопедист, мъдрец, благодетел, месия за повярвалите в неговата праведност и интелектуална мощ. Уважението към неговата личност се простира във всички социални слоеве: на лекциите му идват дипломати, банкери, кралски особи, богослови, издатели, творци, представители на бизнес средите. Негов привърженик е и политикът Любомир Лулчев – личен съветник на цар Борис ІІІ. Дори юдейският духовен водач Даниел Соломон Цион се запознава с Учителя през 1930 г., редовно посещава лекциите му, участва в летните лагери на Седемте рилски езера и възприема съществени елементи от Учението, а по-късно приема християнството. Владимир Димитров-Майстора е автор на един от най-сполучливите портрети на Дънов, рисуван от натура. Авторката не забравая да ни запознае и с отзвука от Учението в световната преса: „Най-големият философ в днешния свят е Петър Дънов” – заявява архиепископ Ронкали през 30-те години, когато е Апостолически визитатор в България. Двадесет години по-късно именно той оглавява Римокатолическата църква като Папа Йоан ХХІІІ (1958 – 1963).