Павлина Павлова е явление в днешния литературен живот у нас и респектира с широтата на художествения поглед към минало и съвременност, с жанровото многообразие – 68 книги поезия и проза и за деца, и за възрастни, с новаторски художествени идеи и прозрения за историята като неоценим пример за настоящето.

Новият й роман “Боян Мага – синът на Симеон” е върховно постижение в съвременната проза на историческа тема. Цялото повествование минава през погледа на Боян Мага чрез Аз-моно формата и така се скъсява дистанцията между автор и читател и се създава атмосфера на доверие и интимност. Използван е изключително документален материал от наши и чужди източници, като П. Павлова чрез своя герой се е превъплътила в Ранното Средновековие и създава завладяваща реалистична образност. Тя има тънко чувство за историзъм и като проницателен художник автентично изобразява ІХ и Х век, като се вживява в това време, но го изобразява със съвременни реалистични похвати и езикови средства и затова всичко е осезаемо, ярко и пластично, добило е белетристична плът и кръв. Тя борави с фактите подборно и с научен подход, без да митологизира герои и събития, без да е сух илюстратор, а вярно изобразява действителността в нейните конкретни измерения. Тук всичко е жива реалност, с живи действени герои, с техните възходи и падения и така историческото време се превръща в човешко време. В този смисъл романът съдържа задълбочено познание за тогавашната историческа действителност и съпътстващите го исторически процеси.

Но кой е Боян Мага? Името му се е превърнало в легенда и затова е достигнало до нас на принципа, изповядван от богомилите, които са последователи на древните адепти: “от уста – на ухо”. Ала никой не беше се заел с непосилната задача да събере златните зрънца от историческите извори, за да може този легендарен образ да засияе пред нас осезаемо, още повече, че той не е плод на въображението. Княз Вениамин Български – Боян Мага – е брат на цар Петър Велики и на св. Иван Рилски и син на цар Симеон Велики.

Всичко в романа е житейски правдоподобно и достоверно, така че историческата същност на епохата е претворена автентично. Но романът е преди всичко художествено произведение, защото авторката на мъртвите артефакти и документи е създала един пъстър и живописен човешки свят с неговите полюсни измерения. Но най-характерното и значимото е, че тя премахва мистичното и намира в християнството неговите земни проявления и нравствен заряд.

С помощта на много исторически източници писателката доказва, че тази свещена българска земя ни е принадлежала от хилядолетия и ние, българите, сме автохонното й население. Дори държавата ни се е наричала България много преди идването на Канас у Биги Аспарух, който пристига с цел да освободи братята си от робията на ромеи и гърци и като не успява да свали императора, сключва договор за мир само за онази освободена част през 681 г., но това не е началото на българската държава, затова Източната Римска империя се задължава да му плаща годишен данък.

Павлина Павлова е създала забележителен исторически роман, многопластов, с разнородни духовни измерения. Тя е схванала жизненото и народностното начало в богомилството и го е нарисувала като дълбок социален процес, а Боян Мага е изявен като изключителна историческа личност, с изострена социална чувствителност, която прозира бъдещето като хуманно общество, въпреки християнската си душевност.

Този роман “Боян Мага – синът на Симеон” предизвиква национална гордост и самочувствие, защото е написан върху автентични исторически източници, които ни навеждат на продуктивни размисли за уникалната ни роля като стойностен народ в европейската култура, призната от чужди държавници и учени, но неясно защо премълчавана и потулвана у нас… все още.