Отпечатъци от чувства

Лексическа акромонограма и анафора Птица срещу вятъра. Това се казва храброст, храброст горда да застанеш сам срещу смъртта. Сам срещу смъртта, но преизпълнен с дива ярост, яростта да победиш със песен на уста. Птица срещу вятъра. Незабравима гледка – гледка от двубой неравностоен, но красив. Красотата ужасяваща пред тебе трепка, трепка и танцува сякаш в …

Да премериш сили Read More »

Римова и лексическа акромонограма Вървим по тънки мостчета над вечна бездна и чезнат силуети множество край нас. Да спреш е невъзможно. Трябва да се движиш сред грижи, радост и тъга – в безкраен плен. Безкраен плен, от който бягството е само в голямото и страшно царство на смъртта. А мостчето е тънко, ще се скъса …

Животът Read More »

Сонет Сред хилядите богове на всички земни раси, сред боговете аз богиня съм, и то каква! Макар и с преброени дни, животът е прекрасен, макар с Голгота в края, с гроб под свежата трева. Като богиня мога чудеса да сътворявам. Засявам семена и след броени мигове почти покълват житни класове, цветя се залюляват, а аромат …

Аз, една богиня Read More »

Сонет Вълшебството на простите неща живота прави да изглежда чуден, щом шарки на безгрижни пеперуди са миговете на деня и на нощта. Вълненията в празничен нюанс редуват се и в сънищата даже. Не могат с думи да се преразкажат, но точно те ни дават рядък шанс да видим красотата. Радостта да цъфва върху нашите уста …

Просто и сложно Read More »

Телестих Дори ако човек е сляп, неземно ангелско крило, дошло от рай или пък ад, ще го дари със суета. Крилото крие полъх фин – какъв дългоочакван миг – през всички страшни векове било е то мечта и цел. От древност чест е чак до днес и за светец, и за пророк това неземно същество …

Под ангелско крило Read More »

Мезостих с вътрешна рима Щом завали снега, полека става бяло, небето е земя, ятата леко падат. Вали, вали тъга., снежи. Не е ли спряло там времето в съня и в ъгъл от засада? Превръща се деня в чудесна изненада, завесите от пух ефирно се наслагват. А под снега кълни невидима обсада. Добрият горски дух сред …

Пясъчен свят Read More »

Касида Тържествен край на век отминал. Звънят часовници безчет. Дванайсет удара, а после – година нова с нов късмет. А после – век като надежда за мир и по-щастливи дни. Небето майчински се свежда и търси нашия ответ. То ни дарява светлината от слънце, от луна, звезди. Стремим се ден и нощ към него – …

2001 година Read More »

Рондо 15 реда Житейски кръг. Започва с раждането на дете. Започва с глътка въздух, с плач. Светът е болка. Минават дни и нощи в унес. Трудно се расте до онзи миг, когато първи стъпки изплете. Ех, колко смях и плач ще са му нужни! Колко! Порасне ли, наред са другите проблеми. Не е ли ясно? …

Кръговрати на живота Read More »

Рондо 8 реда Не може любовта да бъде грях, макар че Бог от рая ни изгони. Щом хората решат да са свободни, не може любовта да бъде грях. Потомци на Адам и Ева бродят все още преизпълнени със страх. Не може любовта да бъде грях, макар че Бог от рая ни изгони….      

Канцона Очите ти във спомена горят и парят устните в целувка страстна. Но спомените като сняг ще се топят, а пламъчните чувства ще угасват. За да живее вечно любовта не си отивай, остани, любими – над нас се спуска тиха вечерта.