Мезостих с вътрешна рима
Щом завали снега, полека става бяло,
небето е земя, ятата леко падат.
Вали, вали тъга., снежи. Не е ли спряло
там времето в съня и в ъгъл от засада?
Превръща се деня в чудесна изненада,
завесите от пух ефирно се наслагват.
А под снега кълни невидима обсада.
Добрият горски дух сред преспите поляга…
И в този свят сега въртят се ветровете,
без цветните бои ядосано побягват.
Над бисерна дъга тъгата тихо свети.