Терцет Щом вятърът от юг разроши едва наболата трева и цъфнат първите овошки, просторът се изпълва с глъчка и волнокрилите певци ни демонстрират ум и сръчност. Започват птичите годежи, ухажвания в ритуал, започват сватби и градежи. Все по-уютни са гнездата – в тях малките ще порастат сред шепота на дървесата. От тези песни се пробуждат […]
Отпечатъци от чувства
Терцина, строфичен анжамбман Самият бог прониква в нас, когато любовта се ражда. Обзема ни гореща страст и нова, непозната жажда. Изпълва ни докрай копнеж, а всяка дума го подклажда и всеки поглед по-горещ, усмивка, дръзко-закачлива, дори наглед случаен жест. О, всичко е така красиво докато слънцето блести и радостта не си отива! Щастлив да бъдеш
Епистрофа Светът се събужда, огрян от лъчи. Висок като купол на храм е простора. И глас чучулигов камбанно звучи, щом вятърът лудо конете пришпорва. Светът се събужда, огрян от лъчи. Най-нежни ухания пъплят навред – от цъфнали вишни и джанки извират, от нарциси тежко ухае на мед, а хиляди други да цъфнат напират – тъй
Надпяваха се славеите в тъмната гора – в онези пусти часове преди зората, когато всеки звук разтърсва тишината. Бе време за любов, не просто за игра. Те цялата си страст преливаха във песента и смесваха тревоги, радост, страх, копнежи, със зов за щастие, но също и с надежда любимата да ги дари със малки в
Газела Посоките на времето. Тъй често ги грешим, когато сме на кръстопът и трябва да решим кои сме и защо сме тук на майката Земя, и откога, и докога във кръг ще се въртим? Умиране и раждане, надежди, после смърт. Неизчислими мигове… Ту плачем, ту мълчим. Мечтатели сме, ясно е. И вярваме в неща, които
Посоките на времето Read More »