Надпяваха се славеите в тъмната гора –
в онези пусти часове преди зората,
когато всеки звук разтърсва тишината.
Бе време за любов, не просто за игра.
Те цялата си страст преливаха във песента
и смесваха тревоги, радост, страх, копнежи,
със зов за щастие, но също и с надежда
любимата да ги дари със малки в пролетта.
Надпяваха се славеите в старата гора,
изпълваха природата с любовна тръпка.
Отвред надигаха се шепот, тихи стъпки
и огнен хоризонт разкрехваше зора.
Дори и боговете слушат песента,
с която всеки влюбен славей всяка пролет
ни спомня как страстта от чувства ражда полет.
На влюбените ще принадлежи света.