В паспорта пише “българка”,
а във сърцето – “жител на планетата Земя”.
Това съм аз – една жена
по християнски кръстена Павлина.
Ала съм сигурна,
че корените ми са нейде в древността,
и че във вените ми
кръв от всички раси има.
И затова съм сигурна:
на който и език да пиша песните си, знам,
ще бъда разбираема,
ще бъда близка и достъпна.
Защото аз говоря вместо вас,
но чувствам като вас,
и като вас съм силна,
но и уязвима.
Сега по-страстно се стремя
към неизвестността
и магнетично ме привличат
нежните светулки на звездите.
Поредната мечта ме вика –
аз съм в нейна власт
и бързам своите послания към бъдещето
да поставя в листа…
