Епистрофа
Светът се събужда, огрян от лъчи.
Висок като купол на храм е простора.
И глас чучулигов камбанно звучи,
щом вятърът лудо конете пришпорва.
Светът се събужда, огрян от лъчи.
Най-нежни ухания пъплят навред –
от цъфнали вишни и джанки извират,
от нарциси тежко ухае на мед,
а хиляди други да цъфнат напират –
тъй нежни ухания пъплят навред.
А въздухът сякаш е чист наркотик –
упойва, замайва и става ти леко,
превръща те в някакъв щур романтик
под топлия, вечния слънчев прожектор,
а въздухът сякаш е чист наркотик.
И вдишваш дълбоко, щастлив, че си жив,
че слънцето грее, че птиците пеят,
че целият свят е вълшебно красив,
че детски гласчета край тебе се смеят.
И вдишваш дълбоко, щастлив, че си жив.
