Животът

Римова и лексическа акромонограма

Вървим по тънки мостчета над вечна бездна
и чезнат силуети множество край нас.
Да спреш е невъзможно. Трябва да се движиш
сред грижи, радост и тъга – в безкраен плен.

Безкраен плен, от който бягството е само
в голямото и страшно царство на смъртта.
А мостчето е тънко, ще се скъса рязко
и блясъкът на слънцето за теб ще спре.

Ще спре след миг светът голям да съществува,
да плува и лети, макар с палячов грим.
И нищо няма повече да те вълнува.
Ще потъгува някой… може би… Амин!

Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобрим присъствието Ви в него. Информацията за бисквитките се съхранява във Вашия браузър и изпълнява функции като да Ви разпознае, когато се върнете обратно и да помогне на нашия екип да разбере кои раздели от уебсайта ще намерите най-интересните и полезни.