Римова и лексическа акромонограма
Вървим по тънки мостчета над вечна бездна
и чезнат силуети множество край нас.
Да спреш е невъзможно. Трябва да се движиш
сред грижи, радост и тъга – в безкраен плен.
Безкраен плен, от който бягството е само
в голямото и страшно царство на смъртта.
А мостчето е тънко, ще се скъса рязко
и блясъкът на слънцето за теб ще спре.
Ще спре след миг светът голям да съществува,
да плува и лети, макар с палячов грим.
И нищо няма повече да те вълнува.
Ще потъгува някой… може би… Амин!
