Навярно ти последен ще откриеш предателството на отлитащия миг. Ще трепне думата като оголен щик – илюзиите с нея ще изтриеш. В препускането лудо на минути ще чуваш тропота на дивите коне. Ще тегне самота на твойте рамене и ужас на подплашена кошута. По циферблата на луната нощем ще търсиш миналото, ще вървиш назад. Ще […]
Хороскоп на една любов Read More »
Над мокри пътища ще се разхожда сивата мъгла. Като въздишка скръбна нейде лист ще литне от оголените клони. И златно ще полягат в коша тежките свисла, които селянинът в кацата ще иска да орони. Ще се раздипля мъртва тишина от прага към света – това е тишината на очакването, затаило много неизвестни. Денят невидимо ще
Александрин И все на кръстопът, и все сред самота откривам радостта от простите неща: усмивка на дете, случаен минувач, заспиващи цветя в припадащия здрач, един препускащ кон със вятър за ездач, ритмичния откос на непознат косач, лечебна хладина от изворна вода, на чанове звъна, прииждащи стада… Живот край мен кипи, изпълнен с красота. Нима сред
Анафора и епифора Закъснявах за толкова срещи… Упорито крадях от минутите, упорито преследвах миражите, упорито се срещах със утрото, упорито бях влюбена в слънцето. Закъснявах за толкова срещи… Аз ги чаках, а те си отиваха – преминаваха някаква граница, преминаваха в друга материя, преминаваха в нещо невидимо, преминаваха в смъртните пасбища. Аз ги чаках, а
Панторим и цезура Натежали от мъгли есенни дървета. Насъбрали се стрели песенни в поета. Плаче старата гора, тъжно е сърцето. Здрач е. Пещерна зора. Стърже кос суетно. Песента ще се роди в порив неочакван. Радостта ще победи, спорът изход чака. А поетът ще върви с мислите си цветни и ще светят, ще кървят истини-куплети.
Кръстосана рима и цезура Като дръзка пеперуда покрай огъня танцува вятър, който неуморно носи сухите листа. А листата шепнат нервно, те навярно се страхуват в огнения кръг да влязат и изчезнат от света. Мракът все по-плътен става и небето се снишава цялото покрито сякаш с неугаснали искри. Страх витае, но когато кръглата луна изгрява сенките
Съседна, вътрешна рима и цезура Очите на цветята са погледи на мъртви и стон сред тишината в гръдта ми се откъртва. А хиляди зеници ме гледат с доброта, примигват със ресници – вълшебна красота. Тях вятърът ги гали, дъждът ги къпе често. Те всичко са видяли, но все е интересно да гледат към небето със
Онегинска строфа Къде отдъхват ветровете волни? Полягат ли за малко на тревата? Или се спират сред вълни, доволни да ги люлее друг, да ги подмята? Те могат да са нежни и безплътни, докато скитат – тъжни и безпътни. Но стават лесно с твърдост на стомана, в гласа им щом промъкне се закана. Без ветровете ще
Станси Когато ми звъниш по телефона, не мълчи! Аз също искам твоя глас да чуя. Мълчанието крие тайна – ще ме огорчи, вместо платна от радост да издуя. Когато ми звъниш по телефона, прошепни, че ме обичаш. Аз ще го повторя. А после часовете като ласкави вълни пред нас врати вълшебни ще разтворят.
Триолет Събудиш ли се рано в утринта, ще имаш дълъг ден, изпълнен с радост. Ще преоткриваш всяка красота, събудиш ли се рано в утринта. На влюбените птици с песента ще чувстваш, че си част от вечна младост. Събудиш ли се рано в утринта ще имаш дълъг ден, изпълнен с радост.
