Анафора и епифора
Закъснявах за толкова срещи…
Упорито крадях от минутите,
упорито преследвах миражите,
упорито се срещах със утрото,
упорито бях влюбена в слънцето.
Закъснявах за толкова срещи…
Аз ги чаках, а те си отиваха –
преминаваха някаква граница,
преминаваха в друга материя,
преминаваха в нещо невидимо,
преминаваха в смъртните пасбища.
Аз ги чаках, а те си отиваха…
Днес се питам дали закъснявах?
Може би бях избързала мъничко?
Може би бях в мечтите на други?
Може би бях разместила времето?
Може би бях в съня на земята?
Днес се питам дали закъснявах?