Панторим и цезура
Натежали от мъгли есенни дървета.
Насъбрали се стрели песенни в поета.
Плаче старата гора, тъжно е сърцето.
Здрач е. Пещерна зора. Стърже кос суетно.
Песента ще се роди в порив неочакван.
Радостта ще победи, спорът изход чака.
А поетът ще върви с мислите си цветни
и ще светят, ще кървят истини-куплети.