Поетът търси Музата с метафори и рими,
възседнал белия, дарен с крила Пегас.
Прозорецът му буден е в среднощен час,
а всички трепкащи звезди са негови любими.
Понякога вместо Пегас, оказва се Кентавър
обяздил е и мрачно гледа на света.
Макар да е затънал в грях и суета,
Поетът чака да получи своя златен лавър.
А времето през него преминава неусетно.
Той все е неразбран, нечакан, нелюбим.
Написаното избледнява, става дим
и като мъртви птици са сонети и куплети.
Поспри, Поете, рицарю на словото изящно,
слез на земята и почувствай този пулс.
Животът пъстролик е и с различен вкус,
но тук е скрито истинското твое настояще.