“ВЪРХУ ПЯСЪЦИТЕ НА ВРЕМЕТО” – стихове – 336 стр., ISBN 978-954-463-229-8 //книжно тяло на бяла офсетова хартия, с твърди корици, формат 70х100. Издателство “Български бестселър – НМБКП”, Цена: 25.00 лв.
“Издаването на тази книга стана хем случайно, хем наложително. От години ми звъняха студенти, които търсеха ту “Отпечатъци от чувства”, ту “Под знака на Овена”, ту “Шепот на вечност” или “Греховен кръг”, защото с тяхна помощ можеха по-лесно да усвоят различните стихотворни форми, тяхната структура и художествените средства, започвайки от източната поезия, през средновековието – та чак до наши дни. Оказа, че дори преподавателите се затруднявали да дават примери – никой български поет не е писал например в “рондо” – нито в осемстишие, нито в петнайсетстишие.
А в моите стихосбирки, издавани в периода 1998-2004 г. има не само рондо, има стихове в римова и класическа акромонограма, в строфичен анжамбман, в анастрофа и спирално повторение, в летризъм, панторим, канцона, касида, в анафора и епифора… Присъстваха и сравнително по-популярните “Онегинска строфа”, “Спенсерова строфа”, “Александрин”, епод, терцет и терцина, станси и газела, италиански сонети и сонетен венец…
Така се стигна до решението ми да преиздам тези книги, като запазих редакторите оттогава – нека върви тази приемственост между поколенията. Много бих се радвала, ако с нещо и аз бъда полезна на бъдещите поети.
Павлина Павлова”
"ВЪРХУ ПЯСЪЦИТЕ НА ВРЕМЕТО" – стихове
ФЛИРТ С ТИЙНЕДЖЪРКА
Александрин
Очите казват “да”, устата шепнат “не”.
Как да сваля звезди на твойте рамене?
С кокетство на жена очите ти горят,
но с плахост на сърна побягваш всеки път.
Очите казват “да”, устата шепнат “не”.
Копнеят за юзда и дивите коне.
Сега пък на шега усмихваш се на друг.
Обзема ме тъга, че правиш ми напук.
Сама не знаеш ти какво е любовта.
Дано ми бог прости, но ще ти отмъстя.
И правя комплимент на друга от класа,
дори ангажимент поемам начаса.
Очите казват “да”, устата шепнат “не”.
Препречваш ме с гърди, докосваш с колене.
Това е май успех и крачка към целта.
В прегръдка щом те взех, ти кратко каза “да”.
ДОБРИТЕ ДУМИ
Римова акромонограма
Засявайте добрите думи като семена.
Луна, звезди и нощен вятър ще ги приласкаят.
Играят светлини и сенки. Мярва се сърна.
Петна от огън мрачни предсказания вещаят.
Ала добрите думи някой ден ще изкласят,
цвят нежен в слънчевите длани весело ще трепне.
Суетно ще потърсиш отклик в този хубав свят.
Назад е самота, напред мечтата ще ти шепне.
Добрите думи като птици водят радостта –
в света на добротата кълн надигат чудесата.
Душата непременно ще открие дързостта
и мъдростта да притежава част от свободата.
ОБИЧ И ОМРАЗА
Триолет
Ще разпознаеш лесно обичта.
Омразата те дебне от засада.
По топлата вълна на радостта,
ще разпознаеш лесно обичта.
По плахи пориви на нежността,
по светлинки в очите, с изненада
ще разпознаеш лесно обичта.
Омразата те дебне от засада.
ПОРИВИСТО
Александрин
И все на кръстопът, и все сред самота
откривам радостта от простите неща:
усмивка на дете, случаен минувач,
заспиващи цветя в припадащия здрач,
един препускащ кон със вятър за ездач,
ритмичния откос на непознат косач,
лечебна хладина от изворна вода,
на чанове звъна, прииждащи стада…
Живот край мен кипи, изпълнен с красота.
Нима сред този свят ще чезна в самота?
И втурвам се сама усмивка, страст, летеж,
защото съм жена от пламък, не от скреж.
ЖИВОТЪТ
Римова и лексическа акромонограма
Вървим по тънки мостчета над вечна бездна
и чезнат силуети множество край нас.
Да спреш е невъзможно. Трябва да се движиш
сред грижи, радост и тъга – в безкраен плен.
Безкраен плен, от който бягството е само
в голямото и страшно царство на смъртта.
А мостчето е тънко, ще се скъса рязко
и блясъкът на слънцето за теб ще спре.
Ще спре след миг светът голям да съществува,
да плува и лети, макар с палячов грим.
И нищо няма повече да те вълнува.
Ще потъгува някой… може би… Амин!
ДА ПРЕМЕРИШ СИЛИ
Лексическа акромонограма и анафора
Птица срещу вятъра. Това се казва храброст,
храброст горда да застанеш сам срещу смъртта.
Сам срещу смъртта, но преизпълнен с дива ярост,
яростта да победиш със песен на уста.
Птица срещу вятъра. Незабравима гледка –
гледка от двубой неравностоен, но красив.
Красотата ужасяваща пред тебе трепка,
трепка и танцува сякаш в ритъм причудлив.
Птица срещу вятъра. Как искам като нея,
искам като нея да отхвърля всеки страх.
Всеки страх окови слага, а пък аз ще пея,
аз ще пея във двубой, за който си мечтах.
