“ЧЕТИРИУХОТО МАГАРЕ” – приказки/ Павлина Павлова – 64 стр. с илюстрации, меки корици – ISBN 978-954-8321-28-0 // Цена 10.00 лв.
Съвременни приказки за деца, продължение на “Вълшебното конче”, в които те се запознават с горски животни и с птици, научават интересни неща за природата и света, възпитават се кое е правилно и неправилно, учат се на добри обноски и милосърдие.
ПРИКАЗКА ЗА ОХЛЮВЧЕТО, КОЕТО ПОЛЕТЯ КЪМ НЕБЕТО
Рано сутрин, докато още имаше роса, всички охлюви излизаха да закусят със свежи листенца. Семейството на малкото охлювче Тим беше многобройно и затова – весело и шумно. Тим бързаше да си напълни коремчето и да излази близо до дядо Фу-Фу.
– Моля те, дядо, разкажи ми приказка – започваше Тим, като мърдаше напред дългите си рогца, сякаш се покланяше.
– Почакай, още не съм закусил! – отвръщаше дядото и отхапваше ново сочно листенце.
– Искам да ми разкажеш приказката за охлювчето, което си мечтаело да полети и…
– Пак ли? Нали вчера ти я разказах! И онзи ден. И по-по-онзи ден!
– Да, дядо, пак! Защото тя много ми харесва.
Днес дядо Фу-Фу преглътна, въздъхна и каза:
– Добре, тогава. Слушай. Имало едно малко охлювче. Като тебе. То не било съвсем като другите охлюви, защото си мечтаело за невъзможни неща. Например, докато наблюдавало как летят птиците, то започнало да си мечтае да полети като тях. Искало да погледне отвисоко, от небето към земята, както я виждат птиците. Всички му се подигравали, защото, и ти знаеш, че ние, охлювите, си нямаме криле, с които да полетим. Но малкото охлювче си имало мечта, голяма мечта и не се обиждало от подигравките им. И тогава, в един прекрасен слънчев ден, стопанката на градината го забелязала да си похапва от нейните маргаритки, ядосала му се, грабнала го и като замахнала с все сила, го хвърлила извън градината. Ето как мечтата на малкото охлювче се сбъднала. Макар и много уплашено, то полетяло над оградата и, преди да тупне сред крайпътните треви, успяло да зърне цветята отвисоко. После му трябвал цял месец, докато намери обратния път и се завърне при своето семейство. Те едва го познали, защото малкото охлювче вече било пораснало, а къщичката върху гърба му изглеждала здрава и красива. Оттогава никой не го наричал със старото име. Казвали му: Охлювчето, което полетя към небето.
– Ех, дядо, дали и аз бих могъл да полетя?
Дядо Фу-Фу наклони двете си рогчета, докосна неговите и отвърна:
– Опитай! Ако искаш да ти се случат чудеса, не се страхувай да мечтаеш!
– Благодаря ти, дядо! – усмихна се малкото охлювче Тим и вдигна глава, за да се полюбува на полета на птиците сред утринното небе.
