„ПРИЮТ ЗА ЛУНАТИЦИ“
лирика/ Павлина Павлова – изд. „Български писател“, ISBN 978-954-443-662-9, с меки корици, Цена 10.00 лв.
х х х
Открих приют за лунатици.
За тези, дето се разхождат нощем,
както спят,
по покривите.
Не знам защо насън говорят –
сигурно не иска да ги слуша
никой през деня.
В очите им отворени
звездите слизат.
Така красиви са,
обгърнати от лунна светлина.
Щом падне мрак
и те в приюта бързат да пристигнат.
Той за тях е свободата
да се смеят и говорят без да спорят,
да броят звезди,
да гонят вятър –
чак до утрото,
което най-безмилостно
в реалността ги връща.
Открих приют за лунатици…
ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ДЪЖД
Око на тъмен облак
през прозореца наднича.
Навярно ще вали до сутринта
студен и тъжен дъжд.
А слънчевото утро дълго ще съблича
наметката му сребърна
от пролетната ръж.
Неволно ще се вслушваме
във ромона на капките.
Животът е мечта и сън,
любов и самота.
Дъждът ще влиза през пролуки,
даже през ключалките –
ще ни обгръща с чувство за всевечна пустота.
В такава нощ дърветата,
от жаждата прогаряни,
подлагат празни шепички от хиляди листа.
И тупват тежко капките,
съдбовно кехлибарени,
и се надига тайнствен шепот
чак до утринта.
Сега око на тъмен облак в стаята наднича.
Предчувствие за дъжд витае
в полумрак и тишина.
Ще бъде празнично,
когато струите по покрива затичат,
а капките засветят като някаква
изгубена мъглявина.
ОТГОВОРЪТ
И как да разгадаеш този свят –
тревожен, и самотен, и объркан?
Различен уж, а толкова познат
и повторяем като служба в църква.
И как да разгадаеш кой за теб
е истински приятел без сарказъм?
Как сред живота, подъл и свиреп
да си щастлив, а не до гроб наказан?
И как да съхраниш невинността,
детето в тебе живо да опазиш?
А отговорът скрит е в любовта –
обичай всеотдайно, без да мразиш.
Раздавай се докрай, бъди бохем,
измисляй сам житейските закони.
Лице в лице с поредния проблем
решавай го без древните канони.
Към бъдещето бързай. Към мечти,
които с храбростта си покоряват.
А пък светът в синхронен пулс тупти –
свят, в който смелите следа оставят…